Четирите Споразумения – Толтекска книга на Мъдростта

Днес ангажираме вниманието Ви, за да припомним една мъдрост, която не остарява. А именно „Четирите Споразумения – Толтекската книга на Мъдростта“ на Дон Мигел Руис. Авторът сам по себе си е широко известен и тук целта ни не ще бъде да говорим за него. Но с две думи ще кажем, че неговите майка и дядо са били посветени в Толтекските знания за живота. Толтеките са едни от наследниците на Атлантическата цивилизация и след нейния потоп са живели в централна Америка. Дон Мигел Руис, след тежка катастрофа излиза извън тялото си и това му преживяване толкова силно го впечатлява, че той обръща глава назад към корените си, за да сподели впоследствие своите проникновения в книгите си.

„Четирите Споразумения“ са прекрасно четиво, бихме казали, за всеки, който желае да обърне светогледа си навътре, за да го изправи вътре в себе си, без нуждата да се кара с „външното огледало“ тоест светът. Или още казано тази книга е за хората, които са готови да признаят, че не е нужно да се вменява вина, защото всичко идва от нас самите и се връща към нас самите.

Както е изказана една идея, че ако човек съди другите, той още не е тръгнал по пътя. Ако съди само себе си, е извървял половината път. А ако никого не съди, значи вече е пристигнал. В този смисъл тази книга е изключително полезна за пътят от първата към втората половина.

Веднъж за да спрем да съдим другите, после за да спрем да съдим и себе си. Като по този начин достигаме своята вътрешна свобода. Как става това?

КОИ СА ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ?

  1. БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ
  2. НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО
  3. НЕ ПРАВИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ
  4. ВИНАГИ ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН

Нека развием малко по-задълбочено всяко едно споразумение.

БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ

Какво значи това? От една страна значи на първо време да спрем да хулим, да изричаме обиди, да нараняваме хората с думите си. Кой каквото направил – ние – нито дума лоша по негов адрес. Това първо ще изчисти вашето съзнание, второ ще ни помогне да имаме по-добри взаимоотношения с другите хора. То е въпрос на владеене и хора, които имат изграден навик да изричат обидни думи, ще имат нужда първо от искрен, честен самоанализ, за да видят, че го правят. После ще имат нужда от будност, за да изчистват речта си. И това трябва да бъде утвърдено във времето, за да стане новият навик. Не се самоосъждайте, ако не стане веднага. Изпуснете дума, започнете от начало и готово. Важното е, ако ще се упражнявате, да забележите как след всеки следващ опит периодите, в които не изричате обида, ще стават все по-дълги.

Важно е да се отбележи, че този стремеж към чистота на думите трябва да влезе на ниво чистота на ума. Тоест не само да не говорим, а също и да спрем да мислим нещата, които сме щели да изговорим. Тогава идва чистотата на съзнанието и това също става с постепенни опити.

Друга ключова страна на първото споразумение – не съдете. Знаете и Христовите думи „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Като цяло, не използвайте думите си за нещо, което би донесло вреда другиму. Независимо те какво са направили. Ние, хората, обичаме да съдим другите дори само в умовете си почти постоянно. Щом го правим на ум, после започваме на глас. Мислим, че съденето е с благотворен ефект, ала Животът, както казва Учителя, със съдилища не се е оправил, не е станал по-добър. Достатъчно му е на човек сам да види какво е направил, за да го жегне Съвестта. Някои биха казали, че Съвестта е Бога в човека. Онова нещо, което чувства, когато сме постъпили неправилно. А външното съдене включва защитна реакция у хората заради Егото. То само по себе си не е проблемът. Последният идва от реакцията, че щом съдим вътрешно, на ум, после започваме външно, на глас. Външното съдене не позволява на човека да си вземе правилните изводи. Вместо да се вслуша в своя собствен глас, той по-скоро би започнал да се защитава.

За това, отново и самият Беинса Деуно е говорил Човек сам на себе си да е закон – сиреч да се вслушва в своята Съвест, за да знае кога е сгрешил, а да не чака от вън да му кажат. И от обратната страна това би значело никой, който има стремежа да подобри собственото си съществуване, да не прави забележка на другите. Съзнанието подобрява Живота, който живеем. То е качествения признак.

Щом не използваме енергията си, за да влошаваме живота на другите, започваме да подобряваме своя собствен.

Второто споразумение гласи:

НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО

Това има своят пряк смисъл, носен от идеята да се откъснем от навиците на стария си свят. Онези, които биха казали каквото и да е по повод нас самите. Ако те имат за цел да хулят, това просто не бива да ви засяга никак. Давани са множество методи как това може да стане. Дали ще си представите, че говорят просто за някого другиго. Или ще им простите на момента, в който ги чуете. Тук някои хора биха си казали, че прошката не е лесно нещо. Да, тя също изисква упражнения. Ето и един метод за прошка – Учителя е казал – щом някой нещо ви направи, което не ви се нрави, веднага си представете, че вие сте свършили същото нещо спрямо Бога. И този метод изисква упражняване, изпробване, за да се схване.

Този последният принцип, погледнат от друг ъгъл, е бил казван и така: Каквото правите на другите, това правите на Бога.

Но да се върнем на споразумението – отново целта тук е да съзрем, че всичко външно е често пъти само отражение на това, което до сега сме изкарвали навън от себе си към другите. Но дори и да не е такъв случаят, отново – важното е вътрешният глас да ви сочи правилната посока. На действие, говорене, мислене, чувство. Знаете приказката, че корабът е над водата до тогава, докато не й позволява да влезе. Така е и тук – човешкият ум ще спре да дава и получава омраза от и на света тогава, когато се изпълни да мисли за нещо друго. Това включва първото и второто споразумения. Да изчистим себе си от омразата, която сме наслоили, която сме позволили да влезе в нашето съзнание. И която сме решили, че за да изхвърлим от себе си, трябва да я дадем на някого другиго. Не – спирайки да даваме обиди, и спирайки да слушаме външните такива, обидите вътре в нас също ще се излекуват, ще спрат да бъдат.

Третото споразумение е:

НЕ ПРАВИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ

Много често комбинацията от предположенията и нашата наклонност да съдим и пращаме негативна енергия под формата на думи или дори само мисли, води автоматично до един безкраен водовъртеж, цикъл на отровни мисли. Затворен кръг, от който няма излизане, защото сме си казали, че човекът, когото сме нарочили, има всички основания да получи тази омраза от нас. В даден етап ние приемаме своите собствени предположения за абсолютно верни факти и на базата на това си създаваме цяла мрежа от погрешни представил И след това започваме още по-ожесточено да съдим.

Може да се каже до известна степен, че ако отпадне вътрешната ни необходимост да съдим хората, правенето на предположения би станало до някъде безобидно. Примерът е, че тогава бихме предполагали евентуално защо човекът го е направил. В действителност ако узнаем дълбоките причини за кое да е деяние на света, казват, че ще разберем човека и ще ни бъде лесно да простим. Защото всичко е тръгнало от някъде по-рано. Дали този човек е бил по-рано нагрубен, дали е имал лошо детство, ние това не знаем. Но дори и това е ненужно, защото не е необходимо да намираме извинения за злодеяние.  И все пак ще бъде причина да спрем да съдим, ако знаем. Но понеже нашите предположения ни карат да мислим, че знаем, а в действителност това не е така, ние оставаме с погрешна представа. Представа, която ни дава възможност да продължим да въртим отровата в тенджерата, в която се намираме и ние самите.

Последното споразумение гласи следното:

ВИНАГИ ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН

Това е нашият картбланш да спрем да съдим и себе си включително. Това е, което Авторът нарича нашия вътрешен Съдник. Той не е лош или добър, той е част от нас и най-добрият начин да се възползваме от него, е като се вслушваме в съвестта си преди да действаме, преди да говорим. Елементарно правило, което може да затвори кръга към първото споразумение е всяка дума първо да я опитаме върху себе си и ако ни действа негативно, да не я ползваме към другите. Това упражнение не изисква нищо друго освен вътрешна искреност.

Да обобщим последното споразумение по този начин – щом сме направили каквото можем, кой каквото ще да каже, ние знаем, че тяхното мнение не би имало значение. И че щом сме направили най-доброто, което можем, по този начин ще сме удовлетворени от себе си включително.

Още един пример такъв е казван от Учителя, че на Ученика е позволено да съжалява само тогава, когато е пропуснал да направи едно добро. И също, че Ангелите страдат по същата причина – ако са пропуснали да свършат едно добро, което са могли да свършат.

За това, ако правим най-доброто, на което сме способни, ще сме доволни от себе си и външната критика няма да има значение.

 

Начинът на описание чрез дадените примери на четирите споразумения е изобразен през призмата на автора на статията, така че закупуването на книгата ще ви донесе още по-обогатяваща перспектива за представените идеи този път през призмата на автора на книгата.

За това ако настоящите идеи ви интригуват, можете да си закупите книгата от тук.