Кръгът на самоподсилващата се машина (и къде е вратата на изхода?)

Днес Ви предлагаме една тема, която е известна, но сякаш все ни бяга заключението върху нея. Ще тръгнем от далеч като опишем фрагмент от филм и ще го свържем към  ежедневието.

Във филма „Утреландия“ на Брад Бърд от 2014-та година, без да изпадаме в подробностите на историята, е описано действието на една особена машина. Машина, която работи ЧРЕЗ и ЗА съзнанията на хората едновременно. И безпогрешно показва в какво вярват те. В историята на филма машината показва почти на 100%, че населението земляни твърдо вярват, че иде края на света, и това е подкрепено от многобройните факти, че имаме икономически и социални кризи, земетресения, наводнения, въобще – лошо бъдеще. Да кажем, че филмът всъщност свършва хубаво и препоръчваме да го гледате, но каква е идеята?

Тази машина действа като увеличителна огледална лупа – това, в което вярваме, тя ни го връща, затваряйки кръга и така ние вярваме и виждаме резултатите от това вярване. Много хора все още вярват, че бидейки „странични наблюдатели“, не са едновременно с това и участници в събитията. Но метафизиката вече е доказала, че това не е вярно. Това е малко като гласуването на биволите, когато решат да определят посоката, в която стадото да тръгне. Гласуването там се извършва като просто гледаш в посоката, в която желаеш да поемеш.

И така, докато ние гледаме в негативната посока на жестокостта, яростта и злобата, въобще игрите на егото в ниските спектри на емоциите, ще виждаме все така още от същото.

А през това време това не е цялата истина. Защото винаги съществува и обратната страна на нещата едновременно с тази – винаги има и добри, положителни прояви и примери в обществото и само наш е изборът дали да гледаме към тях или към лошото.

Сега да се върнем на машината. Машината е обективен уред. Тя не се интересува в коя от двете посоки вие гледате. Тя само ви повтаря това, от което се интересувате. Но тук идва и нещо друго. Машината е масова. Тя е гласът, който казва „51% гледат към провала на този свят.“ ала крайният вот – тези предполагаеми 51%, но ще ги покаже като 100%. Защото машината показва само крайния резултат от гласуването, но не и цялата разцветка на възможностите.

Всъщност Машината дори не е само една. Всеки един човек живее със своя такава машина и всеки сам за себе си решава къде да гледа и какво да му показва неговата машина.

Но да се върнем по-пряко в това, което приемаме като единен свят, преди да заорем в идеята за паралелните реалности на всеки отделен човек.

Нашата машина в по-честите случаи е Телевизорът, това е станало очевидно. Но не само. Машината по-конкретно са и новините, предаванията, фокусът на всяко нещо, което се опитва да върне обратно към нас нашите собствени вярвания. В това число и целият Интернет с всички свои социални мрежи.

Не забравяйте – машината е обективна, тя не цели да ви стряска или приспива. Тя просто работи, показвайки нашите вярвания обратно към нас.

Тук, преди да продължим, ще отбележим, че има някои особени елементи, които се опитват да влияят на машината. Ред предавания я със сериозна или чисто развлекателна цел систематично показват неща, които са нелицеприятни. Неща като кавги, раздути егота, многобройни прояви на насилие и прочие. Сега и тези неща имат две роли – положителна и отрицателна. Отрицателната е, че ако не сме съзнателни, гледайки ги, ние възприемаме, че светът ни е лош, че ние сме лоши и че няма оправия! Но това, пак казваме, е само една перспектива, показвана от една такава конкретна „машина“, върху която някой е сложил лоста там, че да показва тези неща.

Макар и да съществува тезата, че това е „конспирация“ с цел увличане на вниманието, дори и да е вярно, истина е също така, че телевизионните маркетолози непрестанно си настройват часовниците по това какво ние гледаме и все така ни дават още от същото.

Положителната страна на това е, че ако сме съзнателни, ние можем да отработим тези ситуации и наблюдавайки ги, да си кажем например „Аз за в бъдеще не бих направил това!“ И щом ги отработим, повече няма да имаме нужда да ги гледаме. Просто ще преминем напред към нещо друго, което да занимае съзнанието ни.

Но така или иначе остава въпросът за нашата вътрешна осъзнатост, че колкото повече вярваме, че нещата отиват на зле, толкова повече просто се затваряме в един кръг, който всячески ще ни потвърждава „Да, прав си! Светът е лош! Няма оправия!“ и т.н. Не казваме, че всичките тези неща не съществуват някъде или че няма множество въпроси за разрешаване. Но това не значи, че пътят към едно добро бъдеще е безвъзвратно затворен. И че всичките въпроси за разрешаване не могат да се решат от нас самите.

Ето на това искаме да обърнем внимание и в крайна сметка върху което обръща внимание и самият филм, с който започнахме – докато човек има своята вътрешна вяра, той ще намира и външната подкрепа, която да му каже „Да, има начин.“ Това е нещото, което да внесе надежда и оптимизъм вътре в нас. Вътрешната вяра, основана на знанието, че всичко съществува – положително и отрицателно. И е наша отговорност пред нас самите къде гледаме.

А като споменахме по-рано за паралелни реалности, казано е, че всеки един от нас действително живее в своя собствена такава. Реалност, която в 99.9(9)% е сходна с тази на най-близките ни хора, ала заради разликата в убежденията ни по който и да е въпрос, тя се различава. С други думи – за пореден път отбелязваме и се връщаме на темата, че Съзнанието е, което създава материалния свят. И че неговото състояние – честотата, на която то е настроено, ще обуслови света, който то ще преживеем.

И за това искаме да просто да кажем, че винаги има и хубава част и тогава да Ви попитаме: А Вие накъде гледате, в какво вярвате и какво виждате?

Снимка: Интернет