Ако има една реплика, която да обобщава поредицата от първите три книги на Нийл Доналд Уолш, коя би била тя? Познахте! Точно тази! “Всички ние сме едно!”
Какво означава това? Това означава, че всички души имат връзка помежду си, общ корен, общо начало и то е това, което различните народи назовават по различен начин: Бог, Аллах, Кришна и т.н.
Учителя Дънов и други хора също са говорили за това, че у всеки човек има две начала и е хубаво да разчитаме на второто. Първото дава път на егоизма, нетърпението, обидчивостта, непризнателността. А второто начало мисли за другите, търпеливо е, прощава, обича, благодари. Първата природа е тази, която вярва, че сме отделени същества и при нея важи законът “Всеки за себе си!” и “Око за око, зъб за зъб!” А втората е тази, която подобрява живота. Втората е тази, която вярва, че ние всички сме едно. Чрез нея светът ще се оправи. При нея законът е “Всеки за цялото” Защото цялото, парадоксално, включва и него самия. Така че той няма да остане “отвън”.
И до колкото това би звучало неприемливо в едно егоистично настроено общество, много хора започват да вярват, че ние вече сме поели по пътя на споделянето, по пътя на прошката и по пътя на мисълта за другия.
Защото Прошката е пътят, който отвръзва умовете и сърцата ни от негативизма.
Както казва и Сал Ракели в своите книги, вярата в отделянето от Бога (породена от сгъстяването на материята, попадайки в плътните измерения) е това, което поражда всичките войни и нужди от господство над другите. Ако ние знаехме със сърцето си, че сме едно с Бог, не бихме имали никаква потребност, никаква полза да “завладяваме” друга част от това, от което ние самите вече сме част. Сякаш два пръста на една и съща ръка да се бият помежду си, докато единият се счупи. Ако те се усещат един друг, ще знаят, че другият го боли.
Примерът с ръката ни се струва вероятно глупав, но точно това е, което ние правим, когато тръгнем на някаква война, караница, физическа или психическа разправа. Все е това – вместо да видим Бога у другия човек, ние просто решаваме да атакуваме, да мачкаме, да трошим. Но ако действително се чувствахме свързани и знаем, че и другият човек е свързан, ще сме наясно относно безсмислеността на действието да забиеш трън в другия пръст.
А вие какво мислите по темата?
