Оста „Есеи – Богомили – Дънов“ – Кое е общото?

Мъдростта, носена от Духа през вековете и хилядолетията има един източник, но и в исторически план е интересно да се види каква е нишката, какъв е ритъмът, изтъкал през времето принципите, които винаги се застъпват в определени периоди.

Нишката, за която ще си говорим, започва и преди Есеите. Защото школата на Разумното, Великото Бяло Братство не е започнала тук на Земята, но и в исторически план е имало такава преди тях, която е дала основата за тяхното развитие като общност.

Но да кажем с няколко думи кои са Есеите и Богомилите и в какво са вярвали, за да видим ясният паралел, в основата на който стои Духът.

Есеите са общността, която бива създадена с целта да даде почва, възможност, подготовка за Иисус Христос да се прояви на света. Различни източници твърдят, че неговата баба, както и родителите му са били есеи. Специално баба му много добре е съзнавала мисията, с която той е дошъл, още преди раждането му. Но традицията, обичаите, възгледите на Есеите са започнати още преди тях и самата общност е съществувала поне 300 години преди времето на идването на Христос.

Твърди се, че основателите на есеите като общност, са мистични адепти, излезли от Школата на Мистериите, съществувала по времето на древен Египет.

Това, което е по-важно и си струва да отбележим, са техните ключови концепции, идеи за живота. Някои биха счели, че това е чиста проба комунизъм, заради идеите, носени от първите комунисти, но за разлика от тях Есеите плътно са вярвали в Бога и това е огромната разлика между едното и другото.

Но по същество си струва да обобщим минимум следното за тях:

– Есеите са вярвали, че хората са дух, облечен в материя.

– Външният, видимият начин на живот е отчитал, че всички материални ресурси са на всеки и всички едновременно – по тази причина недостиг не е съществувал, защото всички са имали това, от което има нужда. Щом има нужда, тя се покрива от цялото. Това в своята есенция е обобщено с думите, които днес знаем като „Един за всички и всички за един.“

– Няма лични притежания, защото няма нужда от тях. Човек използва това, което му е необходимо. Това е огромна разлика спрямо нашите съвременни разбирания, защото всички днес знаем основно кое е „мое“ и „свое“ и „твое“. Там това не е било необходимо.

От Порталът към съзнателен живот, в превод на Минка Петрова можем да прочетем, че „Те живеели в проста хармония с цялата природа, следвайки духовната мъдрост на своя вътрешен глас, Което будистите наричат „изживяване на своята дихарма”.

И още „Учението на есеите ни Казва, че Йоан Кръстител бил есейски учител и че той и други учители обучавали посветения Исус в древната мъдрост по време на 20 годишен период от живота му, за което Библията пази мълчание.

През 20 г. сл. Христа, Филон от Александрия пише:

„Те бяха секта юдеи и живееха в Сирия/ Палестина/, около 4000 на брой и се наричаха есеи поради тяхната святост, защото hosio – свят е същата дума като есей. Те се прекланяха пред Бога и Го почитаха, но не принасяха в жертва животни и разглеждаха почитащия ум като единствена и истинска жертва.“

Тоест още тогава те са имали съзнанието на вегетарианци, защото са знаели, че животните също са души. Това още за времето си е било чутовна разлика между тях и официалната религия на Евреите според Вехтия завет.

„Занимаваха се със земеделие и други мирни занаяти и изкуства, но не трупаха злато или сребро, нито притежаваха мини. Измежду тях не можеше да се открие никакъв майстор на военни оръжия, амбулантен търговец или продавач по суша или море. Всред тях нямаше никакви роби, защото те виждаха в робството нарушаване закона на природата, която е сътворила всички хора свободни.“

Всичките тези неща са натрупване на идеи, които са абсолютно присъщи и на Богомилите, и в хармония със Словото, донесено от Всемировия Учител Беинса Дуно.

„Чистотата, която пазеха до края на живота си, избягването на клетва или лъжа, признаването на доброто провидение, свидетелствуваха единствено за тяхната любов към Бога. Пристрастието им към добродетелта се разкриваше в тяхното безразличие към пари, светски притежания и удоволствия.“

Все неща, които с лекота се припокриват все така и с живота на Богомилите, както е описван от всеки автор, който се е задълбочил да опознае живота им.

Както обобщава и Професор Попхристов в своята книга „За Богомилите от „уста на ухо“ ония средновековни хора първоначално от самите местни наши българи са били наричани не с друго име, а с „добри хора“ или още „добри християни“, преди да започнат да им лепят етикетите, които днес познаваме като Богомили, Патарени, Катари, Торбеши и прочие, които са имена, дошли според личности, местонахождения или други външни белези. Но винаги техните вътрешни ценности са оставали същите като тези на Есеите, заради което правим тази справка.

В следващите редове ако човек не знае от къде е текстът, не може да направи разлика за коя общност се говори: „Тяхната любов към човека, проявявана в любезност, равенството помежду им, братските им взаимоотношения надминаваха всички думи.“

Казано е за Есеите, а както знаете Богомилите са тези, които са подпалили искрата на ренесансовия девиз „Свобода, Равенство и Братство!“ Думи, толкова неразбрани дори и днес, защото не гледаме с очите на Духа върху тях.

„…Никой от тях не притежаваше лична къща, но деляха обиталищата си с останалите; като живееха в колонии, те държаха вратите си отворени за всеки от тяхната секта, който прекрачи прага. Имаха един склад, общи разходи, общи одеяния, общо хранене. Имаха практика да влагат всичко припечелено ден след ден в общ фонд и така бе възможно да подкрепят болните, които не можеха да работят. Старците им бяха обект на почит и уважение и се грижеха за тях като деца за истинските си родители!“

Не ви ли звучи като мечтата, която Комунизмът е преследвал и не е постигнал? Ала хванати за Бога, и Есеите, и Богомилите са могли да го приложат, а днес все още странства Егоцентризмът, заради който тази идея не й се дава да просъществува отново.

Всички идеи, споделени до тук, са били напълно изпробвани в ново време от Бялото братство, събрало се покрай Учителя. За есеите още четем: „Те смятат, че изпотяването е нещо добро, а също и носенето на бели одеяния.“ Още две идеи, които по форма и съдържание перфектно съвпадат с говореното от Учителя Дънов.

Богомилите са носели кафяви одежди, а основателят на средновековното течение, който всъщност е най-малкият син на Цар Симеон Велики – Боян Мага, дори е носел изцяло черно и в това си има конкретните причини. Богомилите са носели кафяво с цел смирение. От Учителя може да знаете, че Смирението е първата добродетел, необходима за чист живот. А Боян Мага е носел черно, защото то улавя всички външни влияния – също като стелт технологията на самолетите. Така той остава чист и абсолютно съсредоточен в своята мисъл. В съвременно отношение кафявите дрехи на Богомилите може би могат да се заменят с коя да е обикновена дреха, с която човек не изпъква, не парадира – защото целта е смирението.

Самият Дънов е казвал впрочем, че който иска да узнае как са живели Богомилите, може просто да наблюдава как живеят хората на Веригата, тоест слушателите на беседите – хората от Бялото братство.

Още за Есеите, което е абсолютно приложимо и за Богомилите: „Нямат определен град, но във всеки град обитават мнозина от тях. Ако някой от тяхната секта дойде от друго място, приемат го като че ли са били отдавнашни познати. По тази причина те не носят нищо със себе си, когато пътуват до отдалечени места. Във всеки град, където живеят, има определен брат, който да се грижи за странници и да ги снабдява с облекло и други необходими неща. Не позволяват да се сменят дрехи и обувки, докато изцяло не се разкъсат на парчета или не се износят докрай. Нито продават, нито купуват един от друг, но всеки дава това, което има на искащия и в замяна получава от него нещо, което му е необходимо; и без компенсация, всеки би могъл да вземе всичко, каквото поиска.“

„Колкото до тяхното благочестие, то е твърде необикновено, защото преди изгрев слънце те не произнасят нито дума за обикновени, банални неща, но употребяват известни молитви(…) Те лесно разсейват гнева си и ограничават страстите си.“ – целият текст относно есеите отново можете да видите от тук.

Но последните почернени думи са отличителен белег за човек на мира, за човек трениран в чистота на мисълта и на сърцето. Човек, готов да прощава, защото знае, че всичко е от Бога. Това са все нови и нови успоредни линии пряко свързващи Есеи и Богомили със Словото на Учителя.

Последно, но никак не на последно място е красиво да отбележим, че в тежкия средновековен мрачен период Богомилите са имали жените за абсолютно равни с мъжете в смисъла, че това също са души. И това е още една ярка черта, видима и при трите учения. Черта, която дори и днес, през ХХI-ви век все още не е възприета до край. А тогава е била. В мракобесието на едно време, в което животът на хората за някои висшестоящи е означавал нищо.

Изтъкваме тези идеи днес, за да си дадем сметка, че такъв свят е съществувал и нищо не му пречи да съществува и днес. Нищо освен нашите умове. Не е невъзможно човек да живее по тоя начин, макар и другите около него да не са такива. Огромна част от тая мъдрост е приложима в живия ежедневен живот.

Както е казал Христос „Който има уши“ ще чуе.

Друга интересна историческа особеност е времето между всяка една от тия култури. Есеите са дали основата за проявлението на Христос, от който е започнало новото летоброене. Малко преди началото на X-ти век идват Богомилите и в следващите векове техните идеи вдъхновяват цяла Европа, а добре знаете и периода на предаването на Словото, което се е случило в навечерието на второто хилядолетие. С други думи – в началото на всеки хиляда години се случва Духът отново да се въплъти по някакъв ярък начин на Земята.

Разбира се, самият висш посветен идва по-рядко. Казано е, че такъв идва веднъж на 2000 години, а гениални хора се раждат веднъж на по 5-6-700 години, а ние обикновените хора се раждаме по относително веднъж на 45 години. Всеки според развитието си и изискванията на Съдбата да се въплътим, за да се учим и помагаме.

За сега ви оставяме с тези размисли с идеята до колко ние можем да въплътим това да бъдем добри, скромни, прощаващи, любящи в нашия ежедневен живот.