Стопанката на Господ

Здравейте, мили хора! Днес искаме да спрем вниманието Ви върху една много естествена и красива книга с поучителна история. „Стопанката на Господ“. За да сме сигурни, че няма да развалим удоволствието от четенето й, няма да кажем много, но ще загатнем някои акценти, които правят отлично впечатление.

Това е една книга за Свободата. Свободата на човек да вярва извън догмите и ограниченията, в които сме натирили понятия като Магия, Вяра, Бог. Книга, която ни дава перспективата, възможността да си дадем сметка как, кога и защо горните понятия са подарени на институции, които векове наред да мислят вместо нас. И това е точно книга, която ни позволява да започнем обратно да мислим върху такива понятия и то с много любов към тях. Да си ги вземем обратно, да си ги погалим, да си ги подарим, да им поблагодарим, задето са способни да изпълнят живота ни с това, от което имаме най-съкровена нужда и потреба.

Не за друго, като минимум, защото това са теми, които не са строго църковни или религиозни. А защото на първо време и място, са общочовешки въпроси. Въпроси, които всеки един от нас в някакъв етап си е задавал.

После това е една книга за едни добре забравени вече, особено от новите поколения, български обичаи. Обичани, изпълнени този път със смисъл, а не просто с форма. Защото формата без смисъл е безпредметна. Книгата е много силна в това отношение, защото е затрогващо искрена със своите герои и техните стремежи да подредят живота си, мислите си, желанията си. И да бъдат полезни не само на себе си, но и на други хора.

Това е навярно един от най-големите й плюсове – толкова вдъхновяваща, че когато човек я прочете, го хваща желанието да бъде полезен някак си. На близките си, на себе си, на обществото, ако щете. Да бъде деен, да бъде смислен животът му! Да бъде любящ. Това, което прави, той самият и всички и всичко покрай него.

Една от малкото книги, които биха помогнали на хората да спрат да се карат помежду си заради името, с което наричат своя си Бог и своята си Вяра. Защото дава един изключително важен закон. Закон, поради чието нарушаване човечеството вече над две хиляди години се бори само срещу себе си. А именно – Давай Свобода на хората – да избират самостоятелно – в какво искат да вярват, как и най-вече Защо искат да му вярват. Правило, което съвременното ни общество все така толкова силно е пренебрегнало, че за да спрем да се караме помежду си, ни се налага изцяло да спрем да говорим по темата.

Споменахме по-рано и думата Магия. Магия, Магьосник, Вещер, Вещица. „Стопанката на Господ“ дава светлина върху чистия смисъл и на тия думи. Защото какво е Вещица, ако не жена, която е Веща в нещо, която я бива в нещо? Но защо има отрицателна нотка в значението на тая дума? Поради насаденият в нея страх. Поради това, че сме си казали, че такива хора само лошо са способни да правят. Въобще страхът води до отрицание, а книгата внася светлина, за да се изчистват понятията.

Много пластове могат да бъдат извадени наяве, било то исторически, народностни или чисто човешки от тази книга и да си признаем, малко си и поплакахме от нея, докато я четохме.

За това и ние ви препоръчваме да я прелистите, да усетите как Времето забавя ход  или пък забързва, докато не я приключите. И докато не започнете сами да се питате Какво Искате От Живота Си? Докато не стигнете до отговорът, който да осветли пътя нататък, за да очертае не просто формата, но да улови смисъла…

Със сърдечни благодарности към Автора – Розмари Де Мео и към всички останали, спомогнали за сътворяването на книгата. Или може би най-вече на онази, която върти вретеното. За кое вретено ли? Прочетете и ще разберете!

Ако желаете да се сдобиете с книгата, можете да го направите от тук.