Важна е Мисълта зад мисълта

Мъдреците казват, че нищо не убягва от взора на Бог. Че Той е способен да види в дълбините на човешкото сърце по същия начин както с лекота предвижда и знае причините защо една мравка на двеста километра от тук е завила на ляво, вместо надясно.

В този смисъл, щом Бог вижда и знае нашите най-скрити и потайни мисли, идеи, чувства и мотиви, това обяснява няколко неща. Първо това е причината, поради която се казва, че Бог е способен да сбъдне желание току преди момента на молитвата дори. Той не се нуждае от нашите думи, за да знае през какво минаваме. Ала нашата честност относно желанията ни е нещото, което си проличава в тая молитва.

Това се иска, ако желаем да се свържем с една идея по-съзнателно с Първоизточника – да бъдем искрени, честни пред себе си, да не увъртаме. Той вече знае, въпросът е дали ние ще си признаем. И от тук е казано, че е хубаво човек да запази една детска своя представа за Живота, за да бъде по-лесно искрен, да не изкривява нещата ненужно.

Второто важно нещо е, че истинския живот е вътрешният, скритият свят на човека, а не външният, показният, този който може да се заснеме, пипне, разкаже обективно. Защото изживяването е това, което е важно, и с него – мотивите, които то съдържа в себе си. Сиреч човек и богат, и беден, може да е и щастлив и недоволен. Така че неговата позиция е от значение, а не външното състояние. За туй цивилизацията Ессасани казват, че „Обстоятелствата нямат значение, а само състоянието на Съзнанието има значение.“

А какво значи да се разкаже обективно? Да каже човек една случка, погледната отгоре, нали? А това би означавало да не се разглежда само едната страна на нещата, не само една гледна точка, защото тя би била субективна. Проблемът е, че мотивът винаги е субективен за личността. Така че единственият вариант да се разкаже истинно нещо е ако се вземат предвид всички субективни гледни точки, всички Мисли зад Мисълта. Само тогава ще сме малко по-близо до истината. Защото без субективните гледни точки, разказът за една война например би бил сякаш описваме как едни кубчета биват съборени и падат и толкоз. Субективната гледна точка е винаги тази, която има смисъл в разказа за индивида, защото иначе разказът е безсмислен, кух, безличен.

По тази причина и в момента недоволстваме от историята, която децата изучават по конкретни въпроси. Защото в опитите си да сме обективни, или изцяло е премахната частта, говореща за мотивите на героите, или е подменена с нещо, което не представлява нашата гледна точка.

Това, че Васил Левски е бил заловен и обесен, защото е конспирирал срещу Османската империя, обективно е вярно, но субективно е сух, ненужен факт. От значение е за българите да осмислят защо той го е правил, каква е била неговата Изначална мисъл, мисия, идея, която да сътвори този път. Идеята, която да вдъхне смисъла, който е опитал да вложи, казвайки „Ако спечеля, печели цял народ!“

За финал на тази субективна гледна точка ще кажем: Бъдете искрени, хора! В сърцата си, в мислите си, в душите си! Има Един, който знае от какво се нуждаем. Той ни разбира отлично. Само остава ние да се разберем сами.