Животът ни води там, където сме фокусирани

Красотата на живота в нашия свят е, че ние сме тези, които го създават. Колкото и да спорим помежду си дали и до колко това е така, на микрониво, или да кажем на нивото на индивидуалния човешки живот това е абсолютно вярно. Всеки един от нас има определен набор от базови вярвания, които определят, изграждат светоусещането ни за околността, която ни заобикаля.

Едни се тревожат, други се ядосват, трети са спокойни, четвърти са направо щастливи. Това може да има връзка с това кой какво има и какво прави в живота си, но по същество винаги е свързано с нашите вярвания. Дали трябва или не трябва да имаме дадено нещо – и в последствие дали го имаме в действителност. И веднъж, щом го имаме, как се чувстваме, ако нещо му се случи.

Това е причината, поради която някои мистици са казали, че колкото по-малко притежания имат, толкова по-малко неща ги притежават. Но погледнато в по-далечен план, щом задържим определено свое схващане за живота, то животът ни се подрежда според него. Ако все си повтаряме например, че хората са такива или онакива, то точно такъв тип хора ще срещаме. И не за друго, а защото сме фиксирали погледа си върху тази или онази определена черта, която малко или повече може да се прояви в дадени хора.

И така сякаш изолираме своето собствено съзнание Първо за всички други хора, които може да не проявяват тази черта – те просто са извън нашия радар, защото сме фокусирани върху другите. И второ – за всички други черти, които хората, проявяващи тази черта, могат да имат.

И така често пъти хората попадат в един затворен кръг, в който срещат едни и същи типове хора – или поне така им се струва, защото са фокусирани върху една и съща черта, която малко или много те може да проявяват. Това може да има различни измерения – някои хора дълги години не могат да си намерят партньор в живота, защото все попадат „на едни и същи“! Други цял живот се удивляват как обкръжението им може да е толкова некадърно и прочие и прочие.

Но в крайна сметка всичко това е само отклик на вътрешното разбиране на човека, на вътрешната му настройка, на лупата, която той ползва. Това е навярно една от най-трудните работи – да анализира човек сам своите собствени вярвания, схващания, разбирания за живота, за хората, за да може да ги промени. Защото само ако ги осъзнае, той може да ги промени.

За това Дънов е казал да виждаме доброто в хората. Защото лошото е лесно да се види, но ни е трудно да се фокусираме върху доброто. Хванете една добра черта у човека, за да го обикнете – ето едно правило как да се справяме вътрешно с хора, които не задължително ни впечатляват положително.

До тук добре, но какво да кажем за фокусът на собствения ни живот? Ако вярваме, че от нас ще стане или няма да стане еди-какво-си – така и ще бъде. Ако вярваме, че животът е несправедлив, ще виждаме само несправедливостите в него. Ако сме свикнали, че нещата могат да стават само по трудния начин, ще виждаме само трудния начин. Тук не казваме, че лесният начин е винаги по-добър. Винаги е хубаво да имаме на ум моралните си чувства, говорейки по този въпрос.

Но да кажем, ако един спор може да се разреши чрез мека дума или чрез твърда ръка, ако сме свикнали да действаме според твърдата ръка, дори няма и да се сетим за меката дума. Дори да я изпробваме, ако не вярваме в нея, ще ни е изкуствено да го направим, ще се самоизлъжем, залагайки развитието на ситуацията да не се получи както желаем и тогава най-вероятно пак ще се върнем на твърдата ръка. При това твърдо убедени този път, че другият вариант не работи.

Но как тогава да си създадем идеята, да повярваме, че има и друг начин? Как да бъдем автентични, ако сами не вярваме в другия метод? Тук сме на ръба да не успеем да вкараме смисъла в думите. Но принципът е Любов. Тя ще ни даде меките думи, тя ще ни даде търпението, тя ще ни даде идеята да се разбираме, да намираме общия език.

За това ако се фокусираме върху нашата си любов, тази, която даваме, изключвайки идеята дали някой го заслужава или не (защото тази мисъл само би ни възпряла да подобрим своя собствен свят и защото е от значение ние какво даваме – знаете какво твърди един от основните закони на мирозданиетоКаквото дадеш, това и ще получиш. Друг е въпросът дали ние вярваме, че това е така. ) ако се фокусираме да даваме тази любов, без да се напъваме, но да е естествено – там, където можем, тогава и хората ще се отворят към нас. Тогава светът ни ще стане по-хубав вътрешно – за нас самите. Ние не сме тук да променим целия свят. Ние сме тук, за да променим себе си.

И тогава ще се свържем (когато стане естествено за нас самите) и с други такива хора, защото там ще е нашият фокус. За пореден път – ако сме фокусирани върху неблагодарността или въпросът кой го заслужава, то тогава само ще виждаме още и още незаслужаващи и неблагодарни хора. За това е важно да се отърсим от тази идея и да се вгледаме в това какво харесваме в хората.

Търсейки положителните черти у хората, не само ще ги намерим, но ще се свържем с тях вътрешно. Това ще ни позволява да се разбираме с тях по-добре. Това е естествен метод как да облагородим взаимоотношенията си.

Този въпрос бе задаван и преди. Той е полезен, за да си дадем сметка какъв е сегашният ни стремеж и ако не ни харесва – да го променим, а именно:

Вие кое търсите, кое гледате? Къде сте фокусирани?

 

Хубав ден, хора!