След като в предишна статия разгледахме някои аспекти на единия от петте основни закона на мирозданието, а именно че Всичко е Едно и Едното е Всичко в контекста на това, че Ние Всички сме едно свързано цяло, което обезсмисля войните, то в тази статия ще се занимаем с един частен случай на същото.
Човек. На английски – “Human”. Някой тълкуваше древното значение на тази дума като “Hu” и “man” като “Животно” и “Дух”, тоест дух, който е влязъл в тялото на животно. Това се е казвало от много хора по различни начини. Например Петър Дънов е споменавал, че без своята Душа, човек по нищо не би се отличавал от останалите животни със своите нагони, страхове, първични инстинкти и прочие.
По същество това е, което е “инкарнацията”. Да влезем в материалния свят чрез тяло. Човешкото тяло е шев, свързващ материята на няколко свята – физически, астрален, духовен.
От тази позиция вече можем да кажем защо е важно човек да помни кой е. Защото твърде често ние забравяме, че сме Души. Твърде често, обвързани в материалното, решаваме, че отвъд него няма нищо. Играта става твърде сериозна и загрубява. Защото човек, забравил, че носи безсмъртието на душата си, навярно би изживял живота си в страх и неразбиране защо след него нищо няма да остане. Това е бил големият проблем, който е разискван например от Толстой в неговата “Изповед”.
Но когато си припомним, че сме души, въплътени в тяло; души, свързани в едно цяло с Нещо по-голямо; тогава Животът има и друга перспектива, по-дълбока. Тогава си даваме сметка, че не знаем всичко и че планът на Душата за този живот може да излиза извън рамките на плана на физическия ум.
Да помним кои сме означава да се интересуваме от търсенията на Душата си. Човек понякога лесно може да се обърка кое точно от всичките е желание, копнеж идещ от Душата му. Често пъти ние не правим разлика между това какво иска Умът (неща, продиктувани от знанията, натрупани в живота – например, че искаме да изкарваме много пари, защото знаем, че така ще можем да купуваме каквото си искаме и да живеем добре) или Сърцето (желания, които се явяват поради нашите чувства, ала които понякога може да нараняват някого). А измежду всичките желания, амбиции и стремежи е възможно да изпуснем тихия шепот за това какво иска Душата. За какво е дошла в този живот на тази Земя.
Ето това е, което ние откриваме от втория принцип как да станем “по-щастливи от Бога” според книгата на Нийл Доналд Уолш.
И тук ви пожелаваме: Слушайте Душата си и знайте кои сте!
Ако желаете да закупите книгата “По-щастлив от Бога” на Нийл Доналд Уолш, можете да го направите, като последвате линка от картинката по-долу:
